Помагане на другите да осъзнаят предимствата на разказването на Пекин
Помагане на другите да осъзнаят предимствата на разказването на Пекин
Blog Article
- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.
Но Сивушка не изправи главата си. Думите на господаря ѝ сякаш не бяха утешителни за нейното болно сърце.
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.
Разказите на Елин Пелин са богати както на комични ситуации и дяволити герои от българското село, така и на трогателни моменти и докосващи сърцето случки. Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина.
На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.
Той горял на огън за Магдалина и решил или да загине, или да я спечели. Той не преставал да следи Магдалина и да ѝ краде венеца от игличина.
Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка ??????? наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят…
— заговори уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и подвикна: — Де… хайде… да се поразтъпчете.
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци.
!!И надявам се ,че разбрахте сбърканото ми чувство на хумор :)Без лоши чувства нали ?Нека общуването ни тук е забавно и приятно ;)
Потайно въздишали момците по нея и медните им кавали тъжно затрептели из веселите гори и далеч разнесли славата на Магдалина.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.